Лекция, представена от Юлия Матеева на Втората национална конференция, посветена на домашното образование, през септември 2007 г. в Смолянско.
ПРИНЦИПИ И ПРАКТИКИ ПРИ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА
Мирогледът на човека е основата за личните решения, които взема и той се превръща в арбитъра, чрез който човекът преценява мислите и идеите, които го заобикалят. Мирогледът може да бъде представен като карта на реалността, описваща средата и взаимоотношенията от опита, който имаме. За да преминем успешно през живота, е наложително да можем да „четем“ различните карти и да определяме правилно коя карта действително представя реалността за нас.
Вдъхновете ги!
Книгите са източник за вдъхновение: пленителни, провокиращи мисленето, някои забавни, други измамни, трети предизвикват възхищение и служат за пример, чрез който да се учим. Книгите разширяват кръгозора. Чрез слушане и четене децата се докосват до много повече хора и места, отколкото биха могли да посетят през краткото си детство. На удобния диван родителите могат да заведат семейството Около света за 80 дни с Жул Верн. Добрите книги учат на характер. Чарлс Дикенс описва престъпниците в Оливър Туист, които противопоставя на невинното бездомно дете Оливър, което е отвлечено от Феджин, учителят на крадците.
Важен принцип от практиката е да открием стила на всяко дете. Това е ключът към успеха в която и да е област. Нагласата до голяма степен определя начините, чрез които хората работят, общуват и учат. Много е важно родителите да разберат силните и слабите страни на децата си, техните цели, интереси и вътрешен мир. Без свои собствени цели децата често се превръщат в пасивни участници в целите, които другите хора имат за тях. Постигането на успех зависи от самопознаването, положителното мислене, целите, мотивацията и увереността в собствените способности. Познаването на детето ни ще ни покаже как да оценим и да подхраним индивидуалния му потенциал за учене, основан на неговите таланти и нагласи. Някои деца са склонни да задават повече въпроси, други реагират на предизвикателства, а трети имат абстрактно мислене. Някои деца с музикален талант учат по-бързо и по-лесно дадена информация, когато тя е включена в песен. Децата с талант в математиката и логиката схващат бързо математическите модели, лесно запаметяват фактите и формулите и са способни да създадат работен план. Детето с талант в разбирането на чужди езици или с талант в усвояването на думите може с лекота да усвоява чужди езици. Практикуването на личните интереси (пеене, свирене на музикални инструменти, танци, домашни любимци, хербарии и други) балансира ежедневните, създаващи стрес дейности.
Децата разсъждават различно от възрастните. Изглежда, че това е част от порастването. Обаче изследванията сочат, че на децата им отнема все повече и повече време, за да преминат от детинското мислене към мисленето на възрастни. Какво е необходимо, за да бъдат насърчени да изоставят детинското разсъждение? Отговорът на този въпрос, макар че не е лесен, може да бъде обяснен с наличието на четири фактора, повлияващи тази промяна. Тези фактори са непосредствените преживявания, словесното взаимодействие, узряването и неочакваните събития.
1. Непосредствените преживявания
Малките деца трябва да взаимодействат с обектите. Описването, сравнението и противопоставянето на качествата на обектите ще подпомогне разсъждението. Например, даването на детето на възможността да променя формата на даден предмет, за да види дали има съответстваща промяна в предназначението му, ще го научи на причинно-следствените връзки, които са решаващи, за да могат децата да се научат да мислят самостоятелно.
2. Словесното взаимодействие
Поставянето на децата в среда на учене и работа, отделена от разговорите на възрастните в продължение на дълги периоди от време, не повишава интелектуалното развитие. Непринуденият досег до темите, свързани с работата, семейството, раждането и израстването предразполага разсъждение върху тези и свързани с тях теми. В много разговори децата активно участват, за да разберат новата идея или понятие от непознатия свят. Посещението на музеи, библиотеки, концертни зали, пожарни станциии, исторически забележителности и др. допринася за насърчаването на възможностите за словесно взаимодействие.
3. Узряването
Според изследвания от университета в Оклахома „физиологичното узряване на нервната система играе решаваща роля в повишаването на интелектуалното развитие“. Научно доказан факт в тази област е, че физическите качества на мозъка трябва да бъдат напълно развити, преди да се въвличаме в дейности, които излагат на стрес тези качества. За ефективното академично обучение е важно да бъде достиганата възрастта (индивидуална за всяко дете), когато мозъкът физиологично се променя и започва да осъществява сложни и абстрактни връзки. С поставянето на това ударение, през ранните години могат да се положат подходящите основи за академичното обучение по-късно. Макар че годините на узряване варират при различните деца, преминаването от един етап към друг е сходно. Прескачане или пълно преобръщане на етапите почти не се появява. Правилното хранене, почивката и упражненията, разбира се, също играят роля в това развитие.
4. Неочакваното
„Не очаквах това да се случи“ е коментарът на човек, готов да направи промяна в мисленето си. Когато съществува несъответствие между това, което е очаквано и това, което в действителност се случва, ученето и разсъждението се активизират. Тъй като училищните стаи имат тенденция да ограничат последните три фактора, родителите могат да използват предимствата на домашното обучение. Семействата, които обучават своите деца в къщи, не трябва да го правят като подражават или като се опитват да пресъздадат модела на класната стая в техния дом.
Непосредственият опит, съчетан със словесно взаимодействие и неочаквано събитие повишават интелектуалното развитие и разсъждението. Когато малкото дете възкликне, „Не очаквах това!“, може да сте сигурни, че ученето и интелектуалният растеж се случват.
Всеки от нас може да дава безусловна любов на своите деца, но повечето родители често пренебрегват тази област с децата си. Причината, поради която не го правят, е, че не знаят как. Затова много деца днес не се чувстват искрено, безусловно обичани и приети. Започвайки от първите часове, когато държите новороденото в ръцете си, нежното говорене и гледане в очите на детето Ви поставя началото на процеса на общуване. Децата могат да почувстват любов в себе си, когато човек ги гледа в очите. Директният зрителен контакт е мощен начин да общуваш с някого, а особено с децата. По този начин Вие казвате, „Аз те обичам. Интересувам се от това, което имаш да кажеш. Ти си важен. Искам да бъда с теб. Ти си много ценен за мен“.
Искрената хвалба и одобрение могат да уверят детето за любовта Ви към него. В тези случаи детето изгражда сигурност и доверие към родителите, че те го поправят или вземат някакви мерки за негово добро.
Физическият и зрителният контакт трябва да бъдат част от ежедневното ни отношение към децата. То трябва да е естествено и успокоително, а не показно или прекомерно. Друго средство за общуване е съсредоточеното внимание. Това означава да дадем на детето си пълното внимание по такъв начин, че то да чувства без съмнение, че е напълно обичано. Това средство за показване на любов се нуждае от вълшебния компонент ВРЕМЕ. Къде сме отишли или какво сме направили не е толкова важно, колкото факта, че сме отделили време да бъдем заедно, така че да можем да говорим, да слушаме и да имаме време на непрекъсвано общуване. Макар че времето никога не стига, отделяйте време на децата си!
И накрая, не забравяйте, че всяко дете е уникално! Опознайте отблизо децата си – техните таланти, способности, надежди и мечти. Докато прекарваме време с децата си, ще опознаем техните сърца.
Вашият коментар