Популярно е виждането, че децата, обучаващи се вкъщи, изпускат възможности да се социализират с другите и да усвоят ценни житейски уроци. Мнозина се чудят как родителите могат да насърчат важни аспекти на психичното развитие — като абстрактно мислене, устойчивост или задълбочени междуличностни умения, ако децата им не прекарват ежедневието си в класната стая сред връстниците си.
Редица проучвания всъщност подсказват, че такива притеснения са неоснователни.
В свой анализ, който предстои да бъде публикуван, Кейт Бъртън и колеги например установяват, че домашно обучаваните деца имат широки възможности за интелектуална стимулация и социализиране. Това включва участие в разнообразни учебни или общностни срещи и кооперативи. В изследването им вземат участие 385 австралйски родители или настойници и 676 деца, обучаващи се у дома.
Въпросът за социализацията
Когато хората се отклонят от обществените очаквания в едно или друго отношение, това лесно може да провокира силни реакции у останалите.
Притесненията за социализацията на домашно обучаващите се деца са все още доста разпространени, въпреки че според множество анализи тези деца не са лишени от възможността да общуват с другите. Както отбелязват авторите на едно проучване: “Макар и на домашно обучаващите се да не им се налага да напускат дома си, много подходи удължават ученето отвъд границите на дома, насочвайки се към ученето чрез преживяване и достъпа до ресурсите на общността.”
Едно проучване със 70 домашно обучаващи се установи, че “социалните умения на домашно обучаващите се са значимо по-високи от тези на посещаващите държавни училища.” Авторът на друго проучване пък отбелязва, че “в сравнение с децата в конвенционалните училища, има също така данни, че домашно обучаващите се деца обикновено имат по-задълбочени приятелства и взаимоотношения с родителите си и други възрастни.”
Живата общност
В анкетата и интервютата си Бъртън и нейните колеги установяват, че обучаващите се у дома са активни членове на своята общност и са драстично по-социално ангажирани, отколкото се допуска в масовите представи.
Близо 50 процента от децата участват в поне една клубна дейност. Това включва 24 вида спорт — футбол, йога, бойни изкуства и т.н. Около 40 процента посещават поне един редовен учебен кръжок. Занятията им може да включват нови езици, градинарство, изучаването на Шекспир и дори археология.
Повечето участници в изследването съобщават за редовни “срещи за игри”, както с други домашно обучаващи се семейства, така и с посещаващи образователни институции. Децата са активно включени в общността си чрез изкуствата, включително театър, музикални групи, хорове, танци и занятия по визуални изкуства.
Над 15 процента от попълнилите анкетата подчертават важността на удълженото семейство в живота на детето и предаването на житейски уроция и умения през поколенията. Църковната общност се оказва доста важна за социализацията на някои от тези деца и 9 процента участват в групи, целящи да подпомогнат общността — като например скаути, водачи и кадети.
Образователни кооперативи
Близо 40 процента от участниците споделят, че членуват в образователен кооператив. Кооперативите са управлявани от родителите, настойниците и понякога удълженото семейство. Те предоставят разнообразни курсове — като например по спорт, музика, точни науки, екологично и здравно образование и такива, насочени към социалното и емоционалното благополучие.
Децата са обикновено активни участници в кооперативите, давайки предложения за занятията и организацията на събитията. Една набираща популярност тенденция и добра възможност за географски откъснатите семейства са т. нар. виртуални кооперативи по домашно обучение.
В интервютата Бъртън и колегите й се натъкват на някои общи теми — много родители например признават за изначалните си притеснения дали ще се справят достатъчно добре с обучението на детето си.
В български условия домашното образование е, разбира се, все още в зародиша си, макар и редица събития да подлагат на обсъждане подобни алтернативи.
Същевременно сред обучаващите се в множество формални институции — и у нас, и по света, се срещат високи нива на насилие, тормоз, рискови здравни поведения и проблеми с овладяването на материала. Скорошно изследване на ИИНЧ-БАН в сътрудничество с УНИЦЕФ например показа, че учениците в България са сред челните десет от общо 43 изследвани страни, засегнати от училищния тормоз. Над една трета от всички ученици у нас споделят, че са ставали поне веднъж обект на насилие или тормоз в училище, на физическа и вербална агресия, в рамките на една година.
От друга страна, анализи разкриват високи нива на отчуждение между по-младите и по-възрастните поколения в множество индустриални общества, изразяващи се в негативни представи за старостта като време на упадък и безполезност.
Причините зад една или друга обществена тенденция са, разбира се, многобройни и трудно може да се обхванат. Но може би “обръщането” към образованието на общностен принцип е една алтернатива с добър потенциал?
Вашият коментар