Напоследък все по-често се говори за големите реформи в образователната система и все по-малко за крещящите разминавания в така „реформираната“ учебна програма. Например ученик, завършил четвърти клас, не би се справил на външното оценяване по Човекът и обществото и Български език, ако не се подготвя самостоятелно вкъщи, защото този материал изобщо не се изучава в учебниците по Родинознание до този клас, а наличният материал е много оскъден и съвсем недостатъчен. Децата нямат богат речник, не знаят термините в тестовете за външното оценяване и никак не са виновни за това, тъй като то е в резултат на недомислено „реформираната“ образователна система.
Децата са си деца, когато се забавляват, занимават се с интересни и приятни неща и изучават света около себе си по свой собствен начин.
В държави като Англия, Дания, Швейцария, Норвегия, Италия, Франция, Финландия, Румъния, САЩ, Австралия, Русия и много други домашното образование е уредено в закона, в тях образованието е задължително, а не държавното училище. Това оказва своето благотворно влияние във всички форми на образованието. Регламентираните причини детето да учи вкъщи могат да бъдат:
· Разстояние или достъп до местно училище
· Философски или идеологически възгледи
· Недоволство от системата
· Агресия в училище
· Като кратковременна мярка по определена причина
· Специални образователни нужди, определящи се от възрастта и способностите на детето.
Самото монополно държавно образование е твърде недомислено и архаично, изградено не около основния потребител на образователната услуга, ученика, а около учебното съдържание и неговите създатели, администрацията и други вторични фактори, които би трябвало само да подпомагат преките участници в този процес. Колкото и да е талантлив един учител, той не би бил полезен на своите ученици, ако няма свободата да избира качествено учебно съдържание в зависимост от конкретните потребности на своите възпитаници. Индивидуалните образователни потребности на учениците трудно ще бъдат посрещнати с ненужно усложненото и несъобразено с възрастта им учебно съдържание. Всъщност в настоящата система с едно единствено, одобрено от МОН, учебно съдържание не може да се говори за реално посрещане на индивидуалните потребности на отделния ученик.
Според Протокол 1, Член 2 от ЕКЗПЧОС „никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите философски убеждения.“ Според този и други текстове родителите имат право да избират вида образование на своите деца.
Юлия Матеева
Поздравявам ВИ!
Нашият син показа от малък големи заложби в областта на изкуствата и сега, въпреки, че е на 11години е частен ученик, т.е. подготвя се вкъщи и се явява на изпити. Още, когато беше на 7 заяви, че има по-полезни неща за учене и вършене от това да стои по цял ден в училище и да си губи времето и направи всичко възможно учителките да решат, че не могат да успяват, когато той е в клас. От друга страна признаха, че е надарен и се развива по-бързо и така се стигна до този компромисен вариант. Но…за нас е трудно и ни тревожи това, че няма възможност да расте сред деца.
Благодаря! 🙂 Относно контактите с деца, извънкласните форми са много подходящи за изграждането на контакти в области, които са интересни за децата. Така те имат възможност да изграждат пълноценни приятелства с деца, с които имат сходни интереси. Има много качествени и интересни курсове и кръжоци, ако се поинтересува човек. Също така, дъщеря ми, след като си научи, излиза да играе навън със своите приятели, в някои случаи по 2-3 часа на ден. Покрай нея научавам какви са новостите в добре познатите ни стари игри на ластик, напр. с дните от седмицата и други най-различни игри и занимания… 🙂