Живот в сила и благодат

Есето е френски жанр на прозата, съчетание между критика (най-често литературна), философия и публицистика в художествена форма, свързан с идея­та за изразяване на собственото мнение на пишещия по определен предмет. Kогато използва за пръв път думата „есе“, Монтeн (основоположник на този жанр) подчертава, че произведенията му са опит, старание да опише личните си размишления и преживявания. Монтен, по един блестящ начин, с поразителна искреност предава размислите и чувствата си за най-личните неща от живота. Думата „есе“ набляга и на търсенето на истината като основен мотив за съще­ствуването на текста. Следователно няма смисъл да наричаме един текст „есе“ (независимо от кого, как и по какъв повод е написан), ако той не притежава качеството да съдържа мнение по съответ­ната тема. Същото се отнася и за ученическото есе.

Академичното есе е тип съчинение, в което трябва да формулирате ясно своята теза; да приведете достатъчни по обем, адекватни и логически обвързани доказателства в подкрепа на тезата; да изградите добре структурата на есето си с ясни логически преходи между отделните му части; да спазвате умело правилата за правопис и пунктуация, както и за правилен подбор на езиковите изразни средства.

Структура на есето:

1.  Поставяме проблема.

2. Предлагаме нашето становище по него (теза).

3. Представяме доводите си в подкрепа на това, което твърдим.

4.  Отхвърляме обосновано възможните доводи на опонента.

5. Заключение, в което обобщаваме казаното и потвърждава­ме тезата.

Видове абзаци според частта, в която участват:

1. Видове абзаци според начина, по който са развити.

* Описателен

* Обяснителен

* Абзац, основан на факти

* Абзац, основан на различни примери

* Абзац, основан на аналогия / контраст

* Повествователен

* Убеждаване и аргументация

А. Описателен абзац:

Гради се на базата на впечатления, кои­то добиваме чрез сетивата – зрение, слух, осезание, обоняние, вкус. Яркото описание помага на читателя да навлезе в атмосферата на света, за който говорим; внушава мисли и чувства. Основната му функция – да създава определено настроение.

Пример:

Ноември напредва. Листата, добили красивия слънчево-оранжев цвят на октомври, капят от дърветата, като оставят оголените клони да срещат студените северни ветрове. Пада първият сняг, стопява се и един мрачен град зачаква зимата.

Б. Обяснителен абзац

В него изясняваме как функционира някакъв предмет, как протича даден процес; чрез него се дават инструкции. Освен в готварските книги и указанията за ползване на уреди, обяснителните абзаци изграждат текстовете на уроци, статии в енциклопедии и пр. Обяс­нителният абзац върши добра работа, когато искаме да защитим теза, опирайки се на конкретните си познания в дадена област.

Пример:

Планините трябва да се изкачват, с колкото е възможно по-малко усилия и без нетърпение. Същността на собствената при­рода трябва да определя скоростта. Ако започне да не те сдържа, ускори крачката. Задъхаш ли се — намали. Планините се изкачват в състояние на равновесие между нетърпение и изтощение. И тогава, когато вече не мислиш за предстоящото, всяка крачка се превръща от начин за стигане до целта, в уникално събитие само по себе си.

В. Абзац, основан на факти

Чрез него снабдяваме читателя с определена информация, защото искаме информацията да послужи като отправна точка за размишление или като аргумент в подкрепа на тезата. Подобно на обяснителния абзац и ос­нованият на факти придава особено важно качество на твърдения­та ни – придава им достоверност.

Пример:

На 29 април лондонската къща „Сотбис“ ще проведе търг на руски произведения на изкуството. Според информация, дос­тигнала и до някои български вестници, най-голям интерес пре­дизвикало голямото платно на Василий Верешчагин „На Шип­ка всичко е спокойно“. Началната му цена е между 40 и 60 хиляди английски лири…

Г. Абзац, основан на различни примери

В абзаца, основан на специфични примери, изясняваме някак­во общо, абстрактно звучащо твърдение чрез конкретни (специ­фични) примери. Те оживяват текста, правят го ярък, запомнящ се.

Пример:

Не всички птици свиват гнезда по дърветата. Кълвачите гнездят в дупките, които пробиват а ствола на дървото. По-късно, когато малките пораснат и семейството отлети, в оп­разнената дупка се заселват сови. В Антарктида мъжкият пин­гвин използва собствения си крак за гнездо. Той момее дори да се разхожда, без яйцето да пада от крака му. И в това отношение природата не познава граници за въображението си…

Д. Абзац, основан на аналогия / контраст

В главното изречение заявяваме отношението си към А и В.

Развиващите изречения следват или схемата А+В, т.е. – в тях първо казваме (поне) три важни неща за А и после три – за В, или схемата А/В – изтъкваме едно качество на А и го сравняваме със същото качество у В; после изтъкваме друго качество на А и от­ново го сравняваме с В и т.н.

Пример:

До момента, в който срещнах Иван и Деляна си мислех, че в света на близнаците може да има само пълна хармония. Той е рус, със светли очи; мекушав, капризен. Харесва музиката и математиката и не си пада по шумните компании. Деляна пък е с тъмни очи и кестенява коса. Тя е сдържана, доста по-твърда. Обича киното и природните науки; привличат я вихрените ку­пони. Не ми се иска да си спомням как се нападат един-друг за щяло и нещяло. И през ум не ми беше минавало, че има такива близнаци по света.

Абзацът, основан на аналогия / контраст изпълнява една от следните задачи:

– Показва две неща, за които се е смятало, че са различни, като подобни.

– Показва две неща, за които се е смятало, че си приличат, като различни.

– Показва две неща, които макар и сравними, не са еднакви – едното е по-добро от другото.

Е. Повествователен абзац

В есето можем да разказваме и случки, чието обичайно място както знаем е в художествените жанрове. Тук, обаче, правим това не просто заради удоволствието от самото разказване, а с някаква цел, за да защитим определена теза.

Следователно повествователният абзац съдържа история, раз­казана с цел.

Независимо от обема, добре написаният повествователен абзац съдържа следните компоненти: фабула, композиция, конфликт, ритъм, преходи, гледна точка.

Повествователният абзац нашироко се използва в есето – кога­то обясняваме, убеждаваме, доказваме, или когато просто търсим начин да направим текста по-грабващ, по-интересен.

Следващият повествователен абзац би могъл да се появи в есе (да речем на тема „Опознай себе си“). Забележете как тезата и завършващото изречение наблягат на целта, с която се разказва историята:

Някои търсят истината за себе си дълго и мъчително, за други тя идва внезапно като просветление. Стара история раз­казва за един лъв, който се приближил до стадо овце. За своя огромна изненада той открил друг лъв сред стадото. От мал­ко лъвче този лъв бил отгледан от овцете и затова блеел като овца, припкал наоколо като овца. Когато истинският лъв застанал пред него, лъвът-овца се разтреперил целият. Истинският го попитал: „Какво правиш сред тези овце?“ Лъвът-овца отговорил: „Аз съм овца… “ Истинският лъв казал: ,,О, не, не си! Ела с мен!“ Завел го до един вир и казал: „По­гледни се!“ Лъвът-овца видял отражението си във водата, на­дал мощен рев и в същия миг се преобразил. Никога вече не бил същият. По този начин доста хора достигат до разбиране за истинската си природа…

Ж. Убеждаване и аргументация

Но нали правим това с всеки абзац — казваме нещо и после го доказваме, убеждаваме читателя в правотата на твърдението си? Защо е необходимо да говорим за отделен вид абзац, чрез които убеждаваме или спорим?

Действително всеки добре написан абзац в някаква степен убеж­дава, но абзаците, написани специално с тази цел, имат някои осо­бености, които си струва да познаваме. Така например, ако опис­ваме една кьща с цел да помогнем на читателя да си представи нашето детство (да речем пишем есе на тема „Детството“), абзацът ще има един облик (1). Ако описваме къщата с цел да убедим чита­теля да я купи, абзацът ще е доста по-различен (2). В първия слу­чай ще създадем описателен абзац; във втория – абзац, написан с цел да убеждава.

Примери:

(1) Един от първите образи, които извиква у мен думата „дет­ство“, е образът на бабината къща. Представям си как се обля­гам на топлата й кирпичена стена, когато си разказваме истории с децата. Спомням си миризмите на дюли, стайни цве­тя и сладкиши, които ме лъхваха още от прага и цъкането на стария будилник в кухнята, загадъчните стоножки, които от време на време пропълзяваха по напуканите стени на „северна­та стая“. Някога всичко това беше нещо, над което не се за­мислях — живеех в него. И не си давах сметка колко го обичам

(2) Къщата е масивна едноетажна постройка. Входната врата гледа към изток. Има четири стаи – удобна кухня, при­ветлива детска, две спални и антре. Детската и едната спалня са съответно с югоизточно и югозападно изложение — топли и светли през цялата година. Кухнята и другата спалня са хладни и приятни през лятото. През зимата лесно се отопляват. Прозорците са с добра изолация и с размери, които позволя­ват приток на много светлина.

Когато пишем абзац, за да убеждаваме, целта ни е да се опрем на емоции, качества, ценности, които читателят е вероятно да спо­дели или да сметне за желани – така постъпват създателите на рек­лами. Основен начин да въздействаме е да използваме думи и из­рази, които внушават идеи, будят определени асоциации. Така в абзац (2) думата „масивна“ подсказва, че къщата е здрава, стабил­на. „Удобна“-та кухня сякаш кани в себе си бъдещата стопанка, а „приветлива“-та детска стая – щастливите малки обитатели. Забе­лежете, че текстът въздейства и на сетивата – представяме си кол­ко привлекателна е една „хладна“ стая през жаркото лято.

Целта на убеждаващия абзац е читателят да приема идеята на автора.

Твърдението в тезата може да бъде спорно, ала може и да не бъде. При всички случаи, обаче, в развиващите идеята изречения следва да се явят думи и изрази, които въздействат върху чувствата на читателя.

В абзаца, чрез който спорим, нещата стоят малко по-различно. Преди всичко неговата теза задължително представя спорно твърдение, а развиващите изречения привеждат доводи в защита на това твърдение, ролята на доводи могат да играят факти, специфич­ни примери, случки и др. Ако в убеждаващия абзац въздействаме по-скоро на чувствата на читателя, то в абзаца, чрез който спорим, наблягаме най-вече на сериозните логически основания за нашето твърдение, т.е. стремим се да въздействаме на разума на читате­ля. На пръв поглед този вид абзаци изглеждат като абзаците, чрез които обясняваме нещо. Разликата се състои в това, че когато спо­рим се стремим да защитим или отхвърлим дадено твърдение, по което може да има противоречиви становища. Например, ако тезата гласи: работата над отговор на литературен въпрос ми­нава през няколко етапа“, можем да си представим как развиващи­те изречения ще обяснят какво е характерно за всеки етап.

От друга страна, тезата „Полезно и интересно е да се работи над съчинението – отговор на литературен въпрос“ може да предиз­вика спор, доколкото не всеки читател ще е съгласен с мнението на пишещия. В този случай становището ще трябва не просто да обяс­ни, а да се защити.

Един от най-простите начини да защитим мнението си чрез аб­зац е да подредим аргументите ,,във верига“.

Пример:

За да се насладиш истински на една разходка, трябва да си сам. Ако си с някой друг или с цяла компания, разходката губи от същността си. Когато си сам, имаш свободата да спираш и да тръгваш, да се движиш със своя собствена скорост. Не си принуден да подтичваш край приятеля – бързоходец или да спираш от витрина на витрина заради госпожицата, с която си излязъл. Освен това, когато си сам и сетивата, и съзнанието ти са отворени за света, можеш да размишляваш върху нещата, които виждаш, да забелязваш подробностите. Всичко това не би могло да се случи ако до теб върви приятел, с когото обсъждаш последния мач, или момиче, което се чудиш как да очароваш.

2. Видове абзаци според мястото, което заемат в есето.

* Въвеждащ

* Развиващи идеята

* Завършващ

Обучението в писане на абзац може да започне още в началния курс, като разбира се изборът на видовете се съобразява с възрастта на учениците. Същественото в случая е, че в основата на добре написания абзац стои доказателството, което означава, че учейки децата да пишат абзац, ние всъщност ги учим да казват, доказват и обобщават.

Изготвил материала:

Юлия Матеева