Отворено писмо от 25.05.2017 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО

до

Министъра на труда и социалната политика, г-н Бисер Петков,

Заместник-министъра на труда и социалната политика, д-р Султанка Петрова,

Уважаеми г-н Петков, уважаема г-жо Петрова,

Обръщаме се към Вас с оглед на Вашата активна позиция и съпричастност по важни въпроси, свързани със социалната политика като политика на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата.

На първо място, г-жо Петрова, искаме да Ви поздравим за дейността и приноса в подкрепа на много български семейства, потърпевши в някаква степен от дейността на социалната система и в частност на Държавната агенция за закрила на детето и за положителната развръзка в много случаи, на които станахме свидетели през последните 2 години. Според нас е недопустимо в системата да се борави с фалшиви и неверни доклади, съставени от хора, страдащи от всякаква чувствителност по темата. Немалко са и случаите на служители, вземащи страна на база лично облагодетелстване, което също е недопустимо.

Изразяваме съгласие също така със становището, че в структурите по закрила на децата е нужно да се направи не реформа, а трансформиране на цялата структура. Според нас промени в Семейния кодекс и изработване на нов Закон за детето и семейството с цел „подкрепа на кандидат-осиновителите, осиновителите и децата – преди, по време и след осиновяването“ е несъстоятелно и необяснимо (цитираме т. III. 2. от управленската програма за периода 2017-2021 г.). Считаме по-скоро, че съпричастността и обективността в социалната система и във всеки конкретен случай са ключът към решаването на проблемите, свързани с живота и бъдещето на децата и семействата.

В България 40% от гражданите живеят под прага на бедността, но може би точно поради тази причина единствено на България Европейската комисия е отпуснала 200 млн. лв. за процеса по деинституционализация, т. е. за подкрепа на родното семейство и само когато това е невъзможно, настаняване в жилище от семеен тип или приемно семейство и на последно място – осиновяване.

Също така, стотици семейства у нас са избрали алтернативни методи при образованието и възпитанието на децата по много и обективни причини – като неграмотността сред 40% от 15-годишните български ученици, ненужно усложненото и несъобразено с възрастта учебно съдържание, липсата на индивидуален подход при обучението и много други. Както е навсякъде в Европа и по света, създаването на разнообразни възможности, а не опитите за още по-централизирано образование, може да бъде изхода от кризата и решение на проблема с неграмотността и ранното отпадане на децата от училище.

Изразяваме надеждата, че на тези проблеми ще бъде погледнато обективно и с готовност и желание за промяна, каквато е необходима за съществуването на добри практики в тези важни области от обществения живот на страната. Вярваме, че единствено с взаимни усилия и партньорство между всички преки участници в тези процеси може да бъде намерено вярното решение за по-добро бъдеще на децата и семействата в България.

С уважение: Общност за демократично образование – Бургас

До Министъра на труда и социалната политика

До Заместник-министъра на труда и социалната политика, д-р Султанка Петрова,

До Президента на Република България

До Министър-Председателя на Република България

До Председателя на Народното Събрание

До Председателя на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите към Народното Събрание

До Омбудсмана на Република България

До медиите

Дата: 25.05.2017 г.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

23 − 21 =