Поезия

Аз искам да докосна Бога,
да срещна Него и за миг
да се опия от насладата и любовта Му!
Неописуемо е –
още само миг
и цялото блаженство в небесата
ще ме разнищи…
Едно докосване на святост!
И само двата мига заслужават
един живот, отдаден на Създателя!

Ю.М.

***

  1. Привечер или в нощите късни –
    в своя дух щом притихнеш, помни ти –
    своя поглед издигай към Бога,
    тъй с любов ме съветваше мама!

Пр. Не забравяй, моли се на Бога!
Знай в молитвата сила се крие!
По житейския път със Исуса
на сърцето ти леко ще бъде.

  1. Тези думи пося тя в сърцата –
    като зърно сред пролет уханна,
    през нощта от сълзи те растяха,
    да, за мене се молеше мама!

Неизвестен

***

Голгота

С венец от тръни на главата,
със рани целия покрит.
Презрян, охулен от тълпата –
пристъпваше едва, едва.

След него крачеха войници,
а Той бе цял окървавен.
Плющяха техните камшици
на голия Му гръб студен!

Далече още бе Голгота,
а кръстът тежък бе, уви!
Туй беше кръстът на Живота,
чрез който злото Той надви!

И сам се молеше за всички:
„Слушай, Татко, Своя Син!
Прости им, някога самички
ще Ме последват до един!“

„Разпни Го!“, викаше тълпата,
„тоз нов лъжлив юдейски цар
се хвалеше, че на земята
е щял да бъде господар!“

В сърцето Негово омраза
не можеше намери път,
и затова мълча, не каза
напряко дума и тоз път!

Неизвестен